Всеки ден пием “ кафе с късметче“. С трепет четем мъдри мисли и многозначителни пожелания, които водят  деня ни до н-тото кафе.  Наричайки  късмети в Коледната питка , надзъртаме с надежда в Новата година.  Различни са очакванията ни към Късмета. Да е голям, да е добър, да е много…., но най-вече да го има…

Късметът не е ли това, което силно желаем? Късметът не е ли това, към което се стремим с цялата си същност, през цялото време? Не е ли Късметът това , за което работим усилено ? Удовлетворението от труда не е ли Късмет?

Късметът е това, в което вярваме. На късмета силно се надяваме. Късметът е това, в което изгаряме . Късметът е там, където е всичката ни любов. Късметът е в нас. Имаме късмет, че ни има.