Есента е любимият ми сезон. Никаква меланхолия. Само пъстрота и цвят, и есенна благодат. Пролетта обещава, лятото сътворява, а есента дава, дава. Разточително щедра е тазгодишната есен. Някакси колебливо напуска лятото и несигурно прекрачва към зимата. Изобилие от дарове – плодове и зеленчуци. Традицията повелява да съхраним богатата есенна реколта за зимната трапеза. Свещенодейство има някакво в забъркването на мармалади и нектари, лютеници и сладка и туршии и туршии….А за туршиите – ракии. И вино, и вино…
За гроздовата ракия казват, че е най-хубава, защото гроздето най- много захар е събрало. Но пък купажните ракии, нищо, че им добавяме захар, са с омайни и винаги различни аромати. Ракията като национално питие, когато я консумираме с удоволствие и мярка, приятно сгрява тялото и душата. И виното, преди да го разлеем, трябва в каните да го налеем.Съдовете ни за съхранение на вино са истински склупторни произведения. Подчертават неустоимия вкус на домашното вино, но имат и собствен живот във Вашия дом.