Есента е любимият ми сезон. Никаква меланхолия. Само пъстрота и цвят, и есенна благодат. Пролетта  обещава, лятото сътворява, а есента дава, дава. Разточително щедра е тазгодишната есен.  Някакси колебливо напуска  лятото и несигурно прекрачва към зимата. Изобилие от дарове – плодове и зеленчуци.  Традицията повелява да съхраним богатата есенна реколта за зимната трапеза.  Свещенодейство има някакво в  забъркването на мармалади и нектари, лютеници и сладка и туршии и туршии….А за туршиите – ракии. И вино, и вино…

За гроздовата ракия казват, че е най-хубава,  защото гроздето най- много захар е събрало. Но пък купажните ракии, нищо, че им добавяме захар, са с омайни и винаги различни аромати.  Ракията като национално питие, когато я консумираме с удоволствие и мярка, приятно сгрява тялото и душата.  И виното, преди да го разлеем, трябва в каните да го налеем.Съдовете ни за съхранение на вино са истински склупторни произведения. Подчертават неустоимия вкус на домашното вино, но имат и собствен живот във Вашия дом.